Лунен рокендрол
Днес видях моето момиче
по нашата улица да върви –
Боже, колко е красива, колко
е слдка и добра! Походката й
е като на горска сърна!...
И който веднъж в очите й
погледне, сякаш вижда
наново сътворен света!
Тя не ме знае – не знае колко
я обичам и като луд по нея
тичам! Моето момиче!...
Тя не знае как мечтая в
прегръдките й да заспя или
да я гледам как спи в нощта
и най-нежния стих да й посветя!
Квартала пак не спи – от
прозореца ми рокендрол звучи!...
През прозореца към звездите
гледам! Луната ми се усмихва
звздите шептят- Боже,
не мога без моето момиче!
Къде е тя сега, за какво
мисли – хей, Луна и вие звезди
пратете й моите стихове и песни!
© Нако Наков All rights reserved.
