5 jul 2007, 14:39

ЛУНЕН СЪН 

  Poesía
949 0 20

Натежала луна като гроздове висне

и се дави в очите на неми сърца.

Нежността им смутена в ръцете ще стисне.

Моделира луната очите в слънца.


Разпокъсани устни от бързи целувки,

плаха страст във следи от вечерния плач.

Приютени мечти, съхранени милувки...

Патрулира луната - дискретен пазач.


С нежността претворени  сърцата изгряват,

а  безгласни говорят  две неми очи.

Гроздолика, луната да хванат успяват.

Натежало от обич, небето мълчи...



05.07.2007 Г.
Д.Дечева

© Дарина Дечева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??