ЛУНЕН СЪН
Натежала луна като гроздове висне
и се дави в очите на неми сърца.
Нежността им смутена в ръцете ще стисне.
Моделира луната очите в слънца.
Разпокъсани устни от бързи целувки,
плаха страст във следи от вечерния плач.
Приютени мечти, съхранени милувки...
Патрулира луната - дискретен пазач.
С нежността претворени сърцата изгряват,
а безгласни говорят две неми очи.
Гроздолика, луната да хванат успяват.
Натежало от обич, небето мълчи...
05.07.2007 Г.
Д.Дечева
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дарина Дечева Все права защищены
