Jul 5, 2007, 2:39 PM

ЛУНЕН СЪН

  Poetry
1.1K 0 20

Натежала луна като гроздове висне

и се дави в очите на неми сърца.

Нежността им смутена в ръцете ще стисне.

Моделира луната очите в слънца.


Разпокъсани устни от бързи целувки,

плаха страст във следи от вечерния плач.

Приютени мечти, съхранени милувки...

Патрулира луната - дискретен пазач.


С нежността претворени  сърцата изгряват,

а  безгласни говорят  две неми очи.

Гроздолика, луната да хванат успяват.

Натежало от обич, небето мълчи...



05.07.2007 Г.
Д.Дечева

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дарина Дечева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...