ЛУНЕН СЪН
Натежала луна като гроздове висне
и се дави в очите на неми сърца.
Нежността им смутена в ръцете ще стисне.
Моделира луната очите в слънца.
Разпокъсани устни от бързи целувки,
плаха страст във следи от вечерния плач.
Приютени мечти, съхранени милувки...
Патрулира луната - дискретен пазач.
С нежността претворени сърцата изгряват,
а безгласни говорят две неми очи.
Гроздолика, луната да хванат успяват.
Натежало от обич, небето мълчи...
05.07.2007 Г.
Д.Дечева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарина Дечева Всички права запазени
