15 may 2006, 12:24

Лунен танц

  Poesía
880 0 1

Приятел в нужда се познава.

Но не обикновена…

И той- приятелят - се появява

И неочаквана надежда дава.

 

 

И не за слава

или благодарност!

Приятелят ти дава

безкористно и с радост.


 

Защото по-велико  от радостта ни няма.

А вселената е, май, безкрайна...

А ние хората сме на Земята стара

и на нея всички заедно оставаме.

 

А луната винаги ще свети…

И на белия и лик

ще танцуваме със тебе
вечно в този миг...


http://nikoga.hit.bg/

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Живко Желев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...