Лунен танц

15 may 2006, 12:24

Poesía

720 0 1

Приятел в нужда се познава.

Но не обикновена…

И той- приятелят - се появява

И неочаквана надежда дава.

И не за слава

или благодарност!

Приятелят ти дава

безкористно и с радост.

Защото по-велико от радостта ни няма.

А вселената е, май, безкрайна...

А ние хората сме на Земята стара

и на нея всички заедно оставаме.

А луната винаги ще свети…

И на белия и лик

ще танцуваме със тебе
вечно в този миг...

http://nikoga.hit.bg/

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.