15.05.2006 г., 12:24

Лунен танц

874 0 1

Приятел в нужда се познава.

Но не обикновена…

И той- приятелят - се появява

И неочаквана надежда дава.

 

 

И не за слава

или благодарност!

Приятелят ти дава

безкористно и с радост.


 

Защото по-велико  от радостта ни няма.

А вселената е, май, безкрайна...

А ние хората сме на Земята стара

и на нея всички заедно оставаме.

 

А луната винаги ще свети…

И на белия и лик

ще танцуваме със тебе
вечно в този миг...


http://nikoga.hit.bg/

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живко Желев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...