28 dic 2017, 19:02

Лунификация

  Poesía
415 0 0

Процежда измамна завъртулка, 
от кръговитата си целина, 
покрила пищните си тайни 
със загатваща ги тъмнина.   

Сияе фин дискрет аристократично, 
забива остра белееща се люспа, 
в съзерцанието на роговица,  
изчерпващо изтръпнала от студ.   

Познайницата, пак ще се
разкаже скоро в пълен блясък.
Денонощията с траен опит,
пъргаво ще отвърти.   

За миг ще и повярвам, 
че днес е много слаба, 
усамотена в тъжни размисли. 
Доказала, че не е мекушава 
ролята перфектно и стои.          

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Misteria Vechna Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...