28 dic 2017, 19:02

Лунификация

  Poesía
412 0 0

Процежда измамна завъртулка, 
от кръговитата си целина, 
покрила пищните си тайни 
със загатваща ги тъмнина.   

Сияе фин дискрет аристократично, 
забива остра белееща се люспа, 
в съзерцанието на роговица,  
изчерпващо изтръпнала от студ.   

Познайницата, пак ще се
разкаже скоро в пълен блясък.
Денонощията с траен опит,
пъргаво ще отвърти.   

За миг ще и повярвам, 
че днес е много слаба, 
усамотена в тъжни размисли. 
Доказала, че не е мекушава 
ролята перфектно и стои.          

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Misteria Vechna Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...