Dec 28, 2017, 7:02 PM

Лунификация

  Poetry
409 0 0

Процежда измамна завъртулка, 
от кръговитата си целина, 
покрила пищните си тайни 
със загатваща ги тъмнина.   

Сияе фин дискрет аристократично, 
забива остра белееща се люспа, 
в съзерцанието на роговица,  
изчерпващо изтръпнала от студ.   

Познайницата, пак ще се
разкаже скоро в пълен блясък.
Денонощията с траен опит,
пъргаво ще отвърти.   

За миг ще и повярвам, 
че днес е много слаба, 
усамотена в тъжни размисли. 
Доказала, че не е мекушава 
ролята перфектно и стои.          

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Misteria Vechna All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...