Процежда измамна завъртулка, 
от кръговитата си целина, 
покрила пищните си тайни 
със загатваща ги тъмнина.   

Сияе фин дискрет аристократично, 
забива остра белееща се люспа, 
в съзерцанието на роговица,  
изчерпващо изтръпнала от студ.   

Познайницата, пак ще се
разкаже скоро в пълен блясък.
Денонощията с траен опит,
пъргаво ще отвърти.   

За миг ще и повярвам, 
че днес е много слаба, 
усамотена в тъжни размисли. 
Доказала, че не е мекушава 
ролята перфектно и стои.