Вангел (Серафим)
69 50
29 jun 2008, 23:30

Лунна емоция 

  Poesía » Otra
956 0 13

Тихо с виола
стене на стола
красотата присвита,
чародейна и скрита.
Виждам в ума си
тъмна гондола
и двама под ствола в лунни води.
Плуват в бездънни
простори, безсънни
и отблясъци светли
лицата им
галят с вълни.
А в сърцата им тъмни
леят се с шепи
отронени есенни звезди.


Песен нашепва
виолата клета
и тъгата полепва
по душите на двама,
както росата в полето
покрива цветята
с було от блясък.
И мигом ще секне
мелодията тъжна,
сърцето ще сепне,
удавено в мъка.
И леко ще трепне
струната първа,
докато шепне
думите чужди.

© Серафим Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??