Лунна емоция
Тихо с виола
стене на стола
красотата присвита,
чародейна и скрита.
Виждам в ума си
тъмна гондола
и двама под ствола в лунни води.
Плуват в бездънни
простори, безсънни
и отблясъци светли
лицата им
галят с вълни.
А в сърцата им тъмни
леят се с шепи
отронени есенни звезди.
Песен нашепва
виолата клета
и тъгата полепва
по душите на двама,
както росата в полето
покрива цветята
с було от блясък.
И мигом ще секне
мелодията тъжна,
сърцето ще сепне,
удавено в мъка.
И леко ще трепне
струната първа,
докато шепне
думите чужди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Серафим Всички права запазени
