24 ago 2014, 20:07

Лунна жена 

  Poesía » De amor
519 1 1


Имаш извивки на Луна
и избледняваш в моя поглед,
завита си със тишина
от мислите си – тъжен облак.

Ти си загадка – не жена,
очите ти са лунатични -
изгубени във самота
съзвездия от поетичност.

Изгряваш като любовта,
но ти е нужен чувствен пръстен,
за да сияеш през нощта...
едно блестящо в тебе Слънце.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??