Aug 24, 2014, 8:07 PM

Лунна жена 

  Poetry » Love
485 1 2


Имаш извивки на Луна
и избледняваш в моя поглед,
завита си със тишина
от мислите си – тъжен облак.

Ти си загадка – не жена,
очите ти са лунатични -
изгубени във самота
съзвездия от поетичност.

Изгряваш като любовта,
но ти е нужен чувствен пръстен,
за да сияеш през нощта...
едно блестящо в тебе Слънце.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??