Лунна жена

Aug 24, 2014, 8:07 PM

Poetry » Love

571 1 1

Имаш извивки на Луна
и избледняваш в моя поглед,
завита си със тишина
от мислите си – тъжен облак.
Ти си загадка – не жена,
очите ти са лунатични -
изгубени във самота
съзвездия от поетичност.
Изгряваш като любовта,
но ти е нужен чувствен пръстен,
за да сияеш през нощта...
едно блестящо в тебе Слънце.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Лунна жена

Want to read more?

Random works