ekstasis (Михаил Цветански) ekstasis (Михаил Цветански)
13 589
Aug 24, 2014, 8:07 PM

Лунна жена

  Poetry » Love
684 1 1


Имаш извивки на Луна
и избледняваш в моя поглед,
завита си със тишина
от мислите си – тъжен облак.

Ти си загадка – не жена,
очите ти са лунатични -
изгубени във самота
съзвездия от поетичност.

Изгряваш като любовта,
но ти е нужен чувствен пръстен,
за да сияеш през нощта...
едно блестящо в тебе Слънце.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0