Лунна жена
683
1
1
Имаш извивки на Луна
и избледняваш в моя поглед,
завита си със тишина
от мислите си – тъжен облак.
Ти си загадка – не жена,
очите ти са лунатични -
изгубени във самота
съзвездия от поетичност.
Изгряваш като любовта,
но ти е нужен чувствен пръстен,
за да сияеш през нощта...
едно блестящо в тебе Слънце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
