Лунна любов

Луната, усмихната, погледна земята.

Тъмнината, прозрачна, беше за нея.

Запя свойта песен, все недопята.

Тъй, както никой това не умее.

За влюбени двойки, под стари дървета.

За старци усмихнати, макар и немощни.

За майка сама, останала клета,

как моли се Богу, в тъмните нощи.

За горските твари. И за цветята.

За скали и дървета. За реки, езера.

За игрите лудешки през деня, на децата.

Лунната песен за любовта!