Луната, усмихната, погледна земята.
Тъмнината, прозрачна, беше за нея.
Запя свойта песен, все недопята.
Тъй, както никой това не умее.
За влюбени двойки, под стари дървета.
За старци усмихнати, макар и немощни.
За майка сама, останала клета,
как моли се Богу, в тъмните нощи.
За горските твари. И за цветята.
За скали и дървета. За реки, езера.
За игрите лудешки през деня, на децата.
Лунната песен за любовта!
© Ник Желев All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
