Лунна приказка
От горещите нощи Луната
по небесния свод се топи.
Лунни перли блестят над Земята
като светло искрящи звезди.
Като хиляди капчици златни
те в мойте очи се оглеждат.
Просветляват мечтите безгласно
и с надежда ме дозареждат...
Макар да са остри стрелките
на часовника в късните доби,
по пътеката лунна се скитам
упоен, съвършен, непрободен...
Като кон, оседлан със копнежи,
галопирам в небесната степ
и се чувствам уверен и нежен,
че в сърцето понесъл съм теб.
Звездите събирам със шепи.
Те превръщат се в звездни цветя,
а Луната красива ми шепне:
"Аз за твойта любов се топя..."
по небесния свод се топи.
Лунни перли блестят над Земята
като светло искрящи звезди.
Като хиляди капчици златни
те в мойте очи се оглеждат.
Просветляват мечтите безгласно
и с надежда ме дозареждат...
Макар да са остри стрелките
на часовника в късните доби,
по пътеката лунна се скитам
упоен, съвършен, непрободен...
Като кон, оседлан със копнежи,
галопирам в небесната степ
и се чувствам уверен и нежен,
че в сърцето понесъл съм теб.
Звездите събирам със шепи.
Те превръщат се в звездни цветя,
а Луната красива ми шепне:
"Аз за твойта любов се топя..."
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados
