Nov 5, 2008, 9:50 AM

Лунна приказка 

  Poetry
661 0 13
От горещите нощи Луната
по небесния свод се топи.
Лунни перли блестят над Земята
като светло искрящи звезди.
Като хиляди капчици златни
те в мойте очи се оглеждат.
Просветляват мечтите безгласно
и с надежда ме дозареждат...
Макар да са остри стрелките
на часовника в късните доби,
по пътеката лунна се скитам
упоен, съвършен, непрободен... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Random works
: ??:??