5.11.2008 г., 9:50 ч.

Лунна приказка 

  Поезия
654 0 13
От горещите нощи Луната
по небесния свод се топи.
Лунни перли блестят над Земята
като светло искрящи звезди.
Като хиляди капчици златни
те в мойте очи се оглеждат.
Просветляват мечтите безгласно
и с надежда ме дозареждат...
Макар да са остри стрелките
на часовника в късните доби,
по пътеката лунна се скитам
упоен, съвършен, непрободен... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Предложения
: ??:??