1 may 2019, 10:14

Лунна приказка

  Poesía
396 0 0

Вървя по лунната пътека,

пред мене лунна планина.

Със хиляди кристали свети,

над мене бледата Луна.

 

Вървя по лунната пътека

сред бяла лунна светлина.

Усмихва ми се нежно цвете,

звъни със цветна тишина.

 

Вървя по лунната пътека

със боси, пъргави нозе.

Край мен прелитат пеперуди,

с прозрачни, стъклени крилe.

 

Вървя по лунната пътека,

птици пеят в леден хор.

Боса под звездите ходя,

под звездите от неон.

 

Искам някой да ме чуе.

Ехото звъни.

Сталактити, сталагмити. Лунна красота

Светят лунните кристали. Спира ми дъха.

 

Вървя по лунната пътека.

Пред мене лунна планина.

Още малко и ще стигна

до бездна с лунна светлина.

 

Зад хребет Слънцето изгрява

Светва лунна планина.

И крисалите запяват,

с нотите на цветната дъга.

 

Зад хребет Слънцето изгрява,

Стопява лунна планина.

Вървя по лунната пътека,

пее моята душа душа.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...