May 1, 2019, 10:14 AM

Лунна приказка

  Poetry
399 0 0

Вървя по лунната пътека,

пред мене лунна планина.

Със хиляди кристали свети,

над мене бледата Луна.

 

Вървя по лунната пътека

сред бяла лунна светлина.

Усмихва ми се нежно цвете,

звъни със цветна тишина.

 

Вървя по лунната пътека

със боси, пъргави нозе.

Край мен прелитат пеперуди,

с прозрачни, стъклени крилe.

 

Вървя по лунната пътека,

птици пеят в леден хор.

Боса под звездите ходя,

под звездите от неон.

 

Искам някой да ме чуе.

Ехото звъни.

Сталактити, сталагмити. Лунна красота

Светят лунните кристали. Спира ми дъха.

 

Вървя по лунната пътека.

Пред мене лунна планина.

Още малко и ще стигна

до бездна с лунна светлина.

 

Зад хребет Слънцето изгрява

Светва лунна планина.

И крисалите запяват,

с нотите на цветната дъга.

 

Зад хребет Слънцето изгрява,

Стопява лунна планина.

Вървя по лунната пътека,

пее моята душа душа.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...