15 oct 2006, 12:52  

Лунна пътека

  Poesía
953 0 6

Сребрей омайно лунната пътека

проправя път към вечността,

проблясва по вълните издалеко

и кротки ги препраща към брега.

 

Самотна лодчица пресича,

сребристо-златоструйната бразда,

полюшва се и скрива се полека,

сред морската и нощна тишина.

 

06.07.1984 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотно е!
    Размечтах се!
    Иван Вазов има доста по инфантилни стихове, писани в доста по мъдра възраст, ако това може да успокои Чар.
  • Самотна лодчица пресича...

    Талантът няма възраст...
    Хубав е стиха ти!

  • Прекрасни стихове си написал в младостта,толкова надежда и спокойствие

    Поздрав и усмивка.
  • Радвам ти се и ти благодаря!
  • Поздрави и от мен! Чар, даваш точна оценка и наистина е така, защото е писано в детска възраст. Но тук е сайт за лично творчество, независимо, кога е направено съответното творение. Затова спокойно си публикувам всичко, което съм написал, независимо дали е добро, лошо, инфантилно, възрастно, грозно или красиво. Има оценки и те ми дават ясна представа, кое се харесва, а кое не и от, кои възрастови групи. Кое все още има някакво значение и кое е шкарт. Така, че радвам се за това, че си отделил от времето си да прочетеш и тези публикации, и че не си си спестил мнението!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...