Сребрей омайно лунната пътека –
проправя път към вечността,
проблясва по вълните издалеко
и кротки ги препраща към брега.
Самотна лодчица пресича,
сребристо-златоструйната бразда,
полюшва се и скрива се полека,
сред морската и нощна тишина.
06.07.1984 г.
© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados
Размечтах се!
Иван Вазов има доста по инфантилни стихове, писани в доста по мъдра възраст, ако това може да успокои Чар.