15 oct 2006, 12:52  

Лунна пътека

  Poesía
949 0 6

Сребрей омайно лунната пътека

проправя път към вечността,

проблясва по вълните издалеко

и кротки ги препраща към брега.

 

Самотна лодчица пресича,

сребристо-златоструйната бразда,

полюшва се и скрива се полека,

сред морската и нощна тишина.

 

06.07.1984 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотно е!
    Размечтах се!
    Иван Вазов има доста по инфантилни стихове, писани в доста по мъдра възраст, ако това може да успокои Чар.
  • Самотна лодчица пресича...

    Талантът няма възраст...
    Хубав е стиха ти!

  • Прекрасни стихове си написал в младостта,толкова надежда и спокойствие

    Поздрав и усмивка.
  • Радвам ти се и ти благодаря!
  • Поздрави и от мен! Чар, даваш точна оценка и наистина е така, защото е писано в детска възраст. Но тук е сайт за лично творчество, независимо, кога е направено съответното творение. Затова спокойно си публикувам всичко, което съм написал, независимо дали е добро, лошо, инфантилно, възрастно, грозно или красиво. Има оценки и те ми дават ясна представа, кое се харесва, а кое не и от, кои възрастови групи. Кое все още има някакво значение и кое е шкарт. Така, че радвам се за това, че си отделил от времето си да прочетеш и тези публикации, и че не си си спестил мнението!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...