15 окт. 2006 г., 12:52  

Лунна пътека 

  Поэзия
780 0 6

Сребрей омайно лунната пътека

проправя път към вечността,

проблясва по вълните издалеко

и кротки ги препраща към брега.

 

Самотна лодчица пресича,

сребристо-златоструйната бразда,

полюшва се и скрива се полека,

сред морската и нощна тишина.

 

06.07.1984 г.

© Бостан Бостанджиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Страхотно е!
    Размечтах се!
    Иван Вазов има доста по инфантилни стихове, писани в доста по мъдра възраст, ако това може да успокои Чар.
  • Самотна лодчица пресича...

    Талантът няма възраст...
    Хубав е стиха ти!

  • Прекрасни стихове си написал в младостта,толкова надежда и спокойствие

    Поздрав и усмивка.
  • Радвам ти се и ти благодаря!
  • Поздрави и от мен! Чар, даваш точна оценка и наистина е така, защото е писано в детска възраст. Но тук е сайт за лично творчество, независимо, кога е направено съответното творение. Затова спокойно си публикувам всичко, което съм написал, независимо дали е добро, лошо, инфантилно, възрастно, грозно или красиво. Има оценки и те ми дават ясна представа, кое се харесва, а кое не и от, кои възрастови групи. Кое все още има някакво значение и кое е шкарт. Така, че радвам се за това, че си отделил от времето си да прочетеш и тези публикации, и че не си си спестил мнението!
  • Хубаво е....
    Поздравления!!!
Предложения
: ??:??