Oct 15, 2006, 12:52 PM
Лунна пътека
Сребрей омайно лунната пътека –
проправя път към вечността,
проблясва по вълните издалеко
и кротки ги препраща към брега.
Самотна лодчица пресича,
сребристо-златоструйната бразда,
полюшва се и скрива се полека,
сред морската и нощна тишина.
06.07.1984 г.
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Самотна лодчица пресича...
Талантът няма възраст...
Хубав е стиха ти!
-
Прекрасни стихове си написал в младостта,толкова надежда и спокойствие
Поздрав и усмивка. -
Радвам ти се и ти благодаря!
-
Поздрави и от мен! Чар, даваш точна оценка и наистина е така, защото е писано в детска възраст. Но тук е сайт за лично творчество, независимо, кога е направено съответното творение. Затова спокойно си публикувам всичко, което съм написал, независимо дали е добро, лошо, инфантилно, възрастно, грозно или красиво. Има оценки и те ми дават ясна представа, кое се харесва, а кое не и от, кои възрастови групи. Кое все още има някакво значение и кое е шкарт. Така, че радвам се за това, че си отделил от времето си да прочетеш и тези публикации, и че не си си спестил мнението!
-
Хубаво е....
Поздравления!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Размечтах се!
Иван Вазов има доста по инфантилни стихове, писани в доста по мъдра възраст, ако това може да успокои Чар.