Лунна пътека

Поезия

948 0 6

Сребрей омайно лунната пътека –

проправя път към вечността,

проблясва по вълните издалеко

и кротки ги препраща към брега.

Самотна лодчица пресича,

сребристо-златоструйната бразда,

полюшва се и скрива се полека,

сред морската и нощна тишина.

06.07.1984 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Логична (Диана Борисова)

Страхотно е!
Размечтах се!
Иван Вазов има доста по инфантилни стихове, писани в доста по мъдра възраст, ако това може да успокои Чар.

2006-10-26T11:27:44+03:00
Moira (Мойра)

Самотна лодчица пресича...

Талантът няма възраст...
Хубав е стиха ти!

2006-10-17T07:37:45+03:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Прекрасни стихове си написал в младостта,толкова надежда и спокойствие

Поздрав и усмивка.

2006-10-15T18:10:36+03:00
Шинкансен (ОрФи)

Радвам ти се и ти благодаря!

2006-10-15T16:07:40+03:00
kasius (Бостан Бостанджиев)

Поздрави и от мен! Чар, даваш точна оценка и наистина е така, защото е писано в детска възраст. Но тук е сайт за лично творчество, независимо, кога е направено съответното творение. Затова спокойно си публикувам всичко, което съм написал, независимо дали е добро, лошо, инфантилно, възрастно, грозно или красиво. Има оценки и те ми дават ясна представа, кое се харесва, а кое не и от, кои възрастови групи. Кое все още има някакво значение и кое е шкарт. Така, че радвам се за това, че си отделил от времето си да прочетеш и тези публикации, и че не си си спестил мнението!

2006-10-15T14:18:09+03:00