Нощта ще ни закриля със звезден балдахин:
в тази нова пролет под него с теб ще бдим...
Ти ще си далече.Пък аз без тебе ще съм сам
под небето вечно,в разкоша на лунния храм!
За тебе ще се моля,за твоята жадувана любов,
в тази топла пролет,след сезона за двама суров.
Любовта ще ни опази и с щедрост ще ни обдари!
Ще бъде вярна стража с изгрева на утринни зари!
Все още си далече,но тази сакралнотиха светлина
на Луната вечна,ме срещна с тебе--любима жена!