Mar 13, 2024, 11:34 AM

Лунна венчавка

  Poetry
412 6 11

Нощта ще ни закриля със звезден балдахин:

в тази нова пролет под  него с теб ще бдим...

 

Ти ще си далече.Пък аз без тебе ще съм сам 

под небето вечно,в разкоша на лунния храм!

 

За тебе ще се моля,за твоята жадувана любов,

в тази топла пролет,след сезона за двама суров. 

 

Любовта ще ни опази и с щедрост ще ни обдари!

Ще бъде вярна стража с изгрева на утринни зари!

 

Все още си далече,но тази сакралнотиха светлина 

на Луната вечна,ме срещна с тебе--любима жена!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....