Лунна версия на раздялата

11 jun 2018, 22:46

Poesía

765 4 2

Не, не помня кога те открих.
Беше синкаво утрото.
Толкова.
Беше влюбен предзимен триптих –
гара, гълъб и слънчева болка.

Помня – стискаше смачкан билет.
Беше миг, не по-тежък от релса,
на която вагон е отнет.

Всъщност помня по-кратката версия.

Върху дългата още върви
най-зелената част на очите ми
и приличам на пух от треви,
който в хаос от думи се стича.

Още виждам, лъчите навън
че ме греят без тайни подбуди –
с мисъл ще те докосвам насън,
после с лунни очи ще се будя...

Беше синкаво утрото, да!
Вятър с гъвкаво тяло донесе
речни ноти. Но тази вода
е била за сбогуване песен.

Любовта си към онзи триптих
до троха и до лъч съм раздала.
Не, не помня кога те открих.
Ала как да забравя раздялата!

---

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2018-06-12T09:38:58+03:00

Триптих от " гара, гълъб и слънчева болка"! Винаги ме изненадваш с такава пищна оригиналност! Ти си родена с мисия да твориш поезия, знаеш ли?
voda (Елица Ангелова)

2018-06-12T05:45:56+03:00

"Беше миг, не по-тежък от релса,
на която вагон е отнет."

Още тук ни подготвяш за раздялата, Стенли.
Харесвам сравнения и метафори, които водят към идеята.
Поздрав!