stenli499 (Станислава)
291 2626
11 июн. 2018 г., 22:46

Лунна версия на раздялата 

  Поэзия
766 4 2

Не, не помня кога те открих.
Беше синкаво утрото.
Толкова.
Беше влюбен предзимен триптих –
гара, гълъб и слънчева болка.

 

Помня – стискаше смачкан билет.
Беше миг, не по-тежък от релса,
на която вагон е отнет.

 

Всъщност помня по-кратката версия.

 

Върху дългата още върви
най-зелената част на очите ми
и приличам на пух от треви,
който в хаос от думи се стича.

 

Още виждам, лъчите навън
че ме греят без тайни подбуди –
с мисъл ще те докосвам насън,
после с лунни очи ще се будя...

 

Беше синкаво утрото, да!
Вятър с гъвкаво тяло донесе
речни ноти. Но тази вода
е била за сбогуване песен.

 

Любовта си към онзи триптих
до троха и до лъч съм раздала.
Не, не помня кога те открих.
Ала как да забравя раздялата!

 

 

---

© Станислава Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Триптих от " гара, гълъб и слънчева болка"! Винаги ме изненадваш с такава пищна оригиналност! Ти си родена с мисия да твориш поезия, знаеш ли?
  • "Беше миг, не по-тежък от релса,
    на която вагон е отнет."

    Още тук ни подготвяш за раздялата, Стенли.
    Харесвам сравнения и метафори, които водят към идеята.
    Поздрав!
Предложения
: ??:??