DID77 (Димитър Димитров)
122 205
12 mar 2011, 8:55

Лунната жена 

  Poesía » Filosófica
763 0 0

 

 

 

Две сестри, сияещи във мрака,

само миг сребриста  тишина...

Мисълта се плъзга все нататък,

лъч изгубен в лунна светлина.

 

Като ручей в тихите подмоли

 в дебнещия мрак на вечността

погледът застива и се моли…

За какво ли? 

Знам ли за какво ли!?

Съзерцава може би смъртта.

© Димитър Димитров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??