Лунната жена
1.2K
0
0
Две сестри, сияещи във мрака,
само миг сребриста тишина...
Мисълта се плъзга все нататък,
лъч изгубен в лунна светлина.
Като ручей в тихите подмоли
в дебнещия мрак на вечността
погледът застива и се моли…
За какво ли?
Знам ли за какво ли!?
Съзерцава може би смъртта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Димитров Всички права запазени
