DID77 (Димитър Димитров)
124 204
12.03.2011 г., 8:55 ч.

Лунната жена 

  Поезия » Философска
891 0 0

 

 

 

Две сестри, сияещи във мрака,

само миг сребриста  тишина...

Мисълта се плъзга все нататък,

лъч изгубен в лунна светлина.

 

Като ручей в тихите подмоли

 в дебнещия мрак на вечността

погледът застива и се моли…

За какво ли? 

Знам ли за какво ли!?

Съзерцава може би смъртта.

© Димитър Димитров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??