DID77 (Димитър Димитров)
124 204
12 мар. 2011 г., 08:55

Лунната жена 

  Поэзия » Философская
894 0 0

 

 

 

Две сестри, сияещи във мрака,

само миг сребриста  тишина...

Мисълта се плъзга все нататък,

лъч изгубен в лунна светлина.

 

Като ручей в тихите подмоли

 в дебнещия мрак на вечността

погледът застива и се моли…

За какво ли? 

Знам ли за какво ли!?

Съзерцава може би смъртта.

© Димитър Димитров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??