DID77 (Димитър Димитров)
124 203
Mar 12, 2011, 8:55 AM

Лунната жена 

  Poetry » Phylosophy
973 0 0
Две сестри, сияещи във мрака,
само миг сребриста тишина...
Мисълта се плъзга все нататък,
лъч изгубен в лунна светлина.
Като ручей в тихите подмоли
в дебнещия мрак на вечността
погледът застива и се моли…
За какво ли?
Знам ли за какво ли!?
Съзерцава може би смъртта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Димитров All rights reserved.

Random works
: ??:??