Лунни лица

Луната е бледа

магьосница стара,

люляна от зли ветрове.

Тя вие кошмарно

от другата стая.

Небето е зимно поле.

Преди да отхапе,

нощта я потапя

в себе си

като в кафе.

Луната се блъска

в прозорците лъснати

и ги строшава 

среднощ.

Подостря си сърпа

и леко придърпва

Зорницата

сякаш е грош.

От другата стая

Луната е бяла

и кръгла като тепих

Долавя сигнали

от димящи цигари

и отвръща

вероятно със стих.