Лунни лица
585
0
0
Луната е бледа
магьосница стара,
люляна от зли ветрове.
Тя вие кошмарно
от другата стая.
Небето е зимно поле.
Преди да отхапе,
нощта я потапя
в себе си
като в кафе.
Луната се блъска
в прозорците лъснати
и ги строшава
среднощ.
Подостря си сърпа
и леко придърпва
Зорницата
сякаш е грош.
От другата стая
Луната е бяла
и кръгла като тепих
Долавя сигнали
от димящи цигари
и отвръща
вероятно със стих.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миглена Цветкова Все права защищены
