Лунни лица
581
0
0
Луната е бледа
магьосница стара,
люляна от зли ветрове.
Тя вие кошмарно
от другата стая.
Небето е зимно поле.
Преди да отхапе,
нощта я потапя
в себе си
като в кафе.
Луната се блъска
в прозорците лъснати
и ги строшава
среднощ.
Подостря си сърпа
и леко придърпва
Зорницата
сякаш е грош.
От другата стая
Луната е бяла
и кръгла като тепих
Долавя сигнали
от димящи цигари
и отвръща
вероятно със стих.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Цветкова Всички права запазени
