25 may 2007, 22:10

Лунни сълзи 

  Poesía
501 0 1
 

Нежно осветява луната

двете ми тъжни очи,

иска да ми види душата,

но не успява, уви.


Затворил съм я вътре в мен

и да я пусна не искам,

няма радост в моя ден

и силно зъби стискам.


Отворено бе за любовта

да влезе в него някой ден,

но болка има в душата,

мъката затворих в мен.


Нежно погледна луната

в двете ми тъжни очи,

погледна ми в душата

и пророни лунни сълзи.

© Борислав Борисов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • много е хубаво.само не затваряй мъката в теб,тя не ти е нужна......
    Поздравче от мен.!!!
Propuestas
: ??:??