Лунни сълзи
Нежно осветява луната
двете ми тъжни очи,
иска да ми види душата,
но не успява, уви.
Затворил съм я вътре в мен
и да я пусна не искам,
няма радост в моя ден
и силно зъби стискам.
Отворено бе за любовта
да влезе в него някой ден,
но болка има в душата,
мъката затворих в мен.
Нежно погледна луната
в двете ми тъжни очи,
погледна ми в душата
и пророни лунни сълзи.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Борислав Борисов Todos los derechos reservados
