Нежно осветява луната
двете ми тъжни очи,
иска да ми види душата,
но не успява, уви.
Затворил съм я вътре в мен
и да я пусна не искам,
няма радост в моя ден
и силно зъби стискам.
Отворено бе за любовта
да влезе в него някой ден,
но болка има в душата,
мъката затворих в мен.
Нежно погледна луната
в двете ми тъжни очи,
погледна ми в душата
и пророни лунни сълзи.
© Борислав Борисов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
