Лунни сълзи

25.05.2007 г., 22:10 ч.

Поезия

502 0 1

Нежно осветява луната

двете ми тъжни очи,

иска да ми види душата,

но не успява, уви.

Затворил съм я вътре в мен

и да я пусна не искам,

няма радост в моя ден

и силно зъби стискам.

Отворено бе за любовта

да влезе в него някой ден,

но болка има в душата,

мъката затворих в мен.

Нежно погледна луната

в двете ми тъжни очи,

погледна ми в душата

и пророни лунни сълзи.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.