Лунни сълзи
Нежно осветява луната
двете ми тъжни очи,
иска да ми види душата,
но не успява, уви.
Затворил съм я вътре в мен
и да я пусна не искам,
няма радост в моя ден
и силно зъби стискам.
Отворено бе за любовта
да влезе в него някой ден,
но болка има в душата,
мъката затворих в мен.
Нежно погледна луната
в двете ми тъжни очи,
погледна ми в душата
и пророни лунни сълзи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борислав Борисов Всички права запазени
