25 мая 2007 г., 22:10

Лунни сълзи

669 0 1
 

Нежно осветява луната

двете ми тъжни очи,

иска да ми види душата,

но не успява, уви.


Затворил съм я вътре в мен

и да я пусна не искам,

няма радост в моя ден

и силно зъби стискам.


Отворено бе за любовта

да влезе в него някой ден,

но болка има в душата,

мъката затворих в мен.


Нежно погледна луната

в двете ми тъжни очи,

погледна ми в душата

и пророни лунни сълзи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борислав Борисов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • много е хубаво.само не затваряй мъката в теб,тя не ти е нужна......
    Поздравче от мен.!!!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...