didislava (Дидислава)
125 1572
25 jun 2007, 11:01

Лунни усмивки 

  Poesía
995 0 16
 

На черното нощно лице на небето,

усмивка изписа луната,

заострена, тънко извита, кокетна,

звездите трапчинки й бяха .

Като че засмя се, и то иронично,

(или пък така ми се стори)...

Тя всяка нощ гледа с усмивки различни,

щом поглед отправя нагоре...

"Не бързай, луна, присмивателко стара

Не знаеш, че съм упорита!"

А нейните устни блестят лъчезарно:

"Не съм се съмнявала никога!"


25.06.2007

© Дидислава Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??