didislava (Дидислава)
125 1572
25.06.2007 г., 11:01 ч.

Лунни усмивки 

  Поезия
1007 0 16
 

На черното нощно лице на небето,

усмивка изписа луната,

заострена, тънко извита, кокетна,

звездите трапчинки й бяха .

Като че засмя се, и то иронично,

(или пък така ми се стори)...

Тя всяка нощ гледа с усмивки различни,

щом поглед отправя нагоре...

"Не бързай, луна, присмивателко стара

Не знаеш, че съм упорита!"

А нейните устни блестят лъчезарно:

"Не съм се съмнявала никога!"


25.06.2007

© Дидислава Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??