Лунни усмивки
На черното нощно лице на небето,
усмивка изписа луната,
заострена, тънко извита, кокетна,
звездите трапчинки й бяха .
Като че засмя се, и то иронично,
(или пък така ми се стори)...
Тя всяка нощ гледа с усмивки различни,
щом поглед отправя нагоре...
"Не бързай, луна, присмивателко стара
Не знаеш, че съм упорита!"
А нейните устни блестят лъчезарно:
"Не съм се съмнявала никога!"
25.06.2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дидислава Всички права запазени
