Jun 25, 2007, 11:01 AM

Лунни усмивки 

  Poetry
1009 0 16
 

На черното нощно лице на небето,

усмивка изписа луната,

заострена, тънко извита, кокетна,

звездите трапчинки й бяха .

Като че засмя се, и то иронично,

(или пък така ми се стори)...

Тя всяка нощ гледа с усмивки различни,

щом поглед отправя нагоре...

"Не бързай, луна, присмивателко стара

Не знаеш, че съм упорита!"

А нейните устни блестят лъчезарно:

"Не съм се съмнявала никога!"


25.06.2007

© Дидислава All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??