Лунно

Poesía » Otra

611 0 8

Недей да палиш на полето клада,

щом в къщата ти печката бумти,

защото в пламъците без пощада,

наместо тебе, друг ще изгори.

Луната ще подпали всичко,

и след взривените слънца,

в полето гасне огънче самичко,

сред няколко разкъсани сърца.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

contessa (Светла Асенова)

Мисля, че разбрах...

2016-11-20T23:18:10+02:00
ljubomira (Любомира)

Точно това се случи на един познат... не заради мене... и като си помисля, че можех да бъда на мястото на разкъсаното сърце

2016-11-20T10:12:13+02:00
Lebovski (Лебовски)

Ужас! Мъж съм брато

2016-11-20T09:35:33+02:00
ivaylo1959 (Ивайло Атанасов)

СТРАХОТНО / МОМЕ / ХАРЕСВА МИ ТОВА СТИХО / ДА СИ МИ ЖИВА И ЗДРАВА!

2016-11-19T22:55:50+02:00
Plevel (Силвия Илиева)

Браво,много хубаво казано "　
Недей да палиш на полето клада,
щом в къщата ти печката бумти,"

2016-11-19T22:45:24+02:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0