Nov 15, 2016, 1:48 PM  

Лунно

  Poetry » Other
610 0 8

 

 

Недей да палиш на полето клада,

щом в къщата ти печката бумти,

защото в пламъците без пощада,

наместо тебе, друг ще изгори.

 

Луната ще подпали всичко,

и след взривените слънца,

в полето гасне огънче самичко,

сред няколко разкъсани сърца.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лебовски All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мисля, че разбрах...
  • Точно това се случи на един познат... не заради мене... и като си помисля, че можех да бъда на мястото на разкъсаното сърце
  • Ужас! Мъж съм брато
  • СТРАХОТНО / МОМЕ / ХАРЕСВА МИ ТОВА СТИХО / ДА СИ МИ ЖИВА И ЗДРАВА!
  • Браво,много хубаво казано " 
    Недей да палиш на полето клада,
    щом в къщата ти печката бумти,"

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...