18 may 2022, 20:44

Лунно затъмнение

472 0 0

В твоето полезрение е само онази звезда,

която свети ярко в небосвода,

но по някое време изчезва.
Ти стоиш и чакаш с нетърпение нейната поява.
През цялото време за теб стои мирно и неподвижно луната,

надявайки се да я забележиш.
Но ти не го правиш, търсиш си звездата,

без да отразяваш луната,

която копнее за твоето внимание
Мислиш си, че луната ще е там вечно за теб
Повярвай, човеко, стават изненади!


Х.Т.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...