18 мая 2022 г., 20:44

Лунно затъмнение 

  Поэзия » Свободный стих
197 0 0

В твоето полезрение е само онази звезда,

която свети ярко в небосвода,

но по някое време изчезва.
Ти стоиш и чакаш с нетърпение нейната поява.
През цялото време за теб стои мирно и неподвижно луната,

надявайки се да я забележиш.
Но ти не го правиш, търсиш си звездата,

без да отразяваш луната,

която копнее за твоето внимание
Мислиш си, че луната ще е там вечно за теб
Повярвай, човеко, стават изненади!


Х.Т.

© Христина Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??