В твоето полезрение е само онази звезда,

която свети ярко в небосвода,

но по някое време изчезва.
Ти стоиш и чакаш с нетърпение нейната поява.
През цялото време за теб стои мирно и неподвижно луната,

надявайки се да я забележиш.
Но ти не го правиш, търсиш си звездата,

без да отразяваш луната,

която копнее за твоето внимание
Мислиш си, че луната ще е там вечно за теб
Повярвай, човеко, стават изненади!


Х.Т.