May 18, 2022, 8:44 PM

Лунно затъмнение

471 0 0

В твоето полезрение е само онази звезда,

която свети ярко в небосвода,

но по някое време изчезва.
Ти стоиш и чакаш с нетърпение нейната поява.
През цялото време за теб стои мирно и неподвижно луната,

надявайки се да я забележиш.
Но ти не го правиш, търсиш си звездата,

без да отразяваш луната,

която копнее за твоето внимание
Мислиш си, че луната ще е там вечно за теб
Повярвай, човеко, стават изненади!


Х.Т.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...