yankova41 (Йонка Янкова)
587 1833
7 mar 2017, 19:24

Лутане 

  Poesía » De amor, Verso libre
328 1 10

Свито е сърцето от болка.

Зад всяка усмивка се крие тъга.

И слънцето не смогва да стопли

душата тревожна. Небето е свело чело и страда

за похабената нежност.

А човекът какво е?

Втъкано в него добро и зло

или дълбоко са заседнали усмивка и болка.

Жажда за нежни ласки или само протегнати ръце.

Дали той недостатъчно търси радостта,

или в тишината на времето

не усеща омаята на вселената.

И ако това е така и се случи слънцето да огрее

и земята сияе красиво,

човека ще бъде човек.

И когато си повярвал и тръгнеш напред

за миг се вмъква лъжата,

а истината е разбита.

А може би това се казва лутане във времето

на една късна човешка есен.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??